12 апр. 2012 г., 12:36

Филийка с мед

539 0 0

Неспирното хищническо жужене стихва за миг –

няма живи свидетели, жилата не оставят следи.

 

Кошерът беше кутия за спомени – вече не.

Днес мухлясват захвърлени в нищото питите мед.

 

Восъчни рими се стичат по устни от восък –

и пак се топят.

Запечатват страха на пчеларя подпухнал;

той поема на път.

 

Там така я наричат, смъртта де –

Черния парафин.

 

--------------------

 

Ала как това се побира просто в надпис:

,,Мade in” ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...