12.04.2012 г., 12:36

Филийка с мед

535 0 0

Неспирното хищническо жужене стихва за миг –

няма живи свидетели, жилата не оставят следи.

 

Кошерът беше кутия за спомени – вече не.

Днес мухлясват захвърлени в нищото питите мед.

 

Восъчни рими се стичат по устни от восък –

и пак се топят.

Запечатват страха на пчеларя подпухнал;

той поема на път.

 

Там така я наричат, смъртта де –

Черния парафин.

 

--------------------

 

Ала как това се побира просто в надпис:

,,Мade in” ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...