Apr 12, 2012, 12:36 PM

Филийка с мед

  Poetry
534 0 0

Неспирното хищническо жужене стихва за миг –

няма живи свидетели, жилата не оставят следи.

 

Кошерът беше кутия за спомени – вече не.

Днес мухлясват захвърлени в нищото питите мед.

 

Восъчни рими се стичат по устни от восък –

и пак се топят.

Запечатват страха на пчеларя подпухнал;

той поема на път.

 

Там така я наричат, смъртта де –

Черния парафин.

 

--------------------

 

Ала как това се побира просто в надпис:

,,Мade in” ?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....