Минават дните ми като на филм
и търся смисъла на новия сюжет.
Живея, сякаш съм ги заменил,
подтиквайки от егоизма си проклет.
Питам се къде ще му излезе краят.
Седя самотен в празната си стая.
Сценария поглеждам – все е тая –
нали ще бъде същият накрая.
Загубен в мислите дълбоки,
вървя, притихнал, напосоки.
Сънувам, мисля в самота
и чакам свойта свобода. ...