Aug 11, 2009, 10:38 PM

Филм

  Poetry » Other
596 0 1

Минават дните ми като на филм

и търся смисъла на новия сюжет.

Живея, сякаш съм ги заменил,

подтиквайки от егоизма си проклет.

 

Питам се къде ще му излезе краят.

Седя самотен в празната си стая.

Сценария поглеждам – все е тая –

нали ще бъде същият накрая.

 

Загубен в мислите дълбоки,

вървя, притихнал, напосоки.

Сънувам, мисля в самота

и чакам свойта свобода.

 

За миг се стряскам –

чувам стъпки, дихание човешко

и осъзнавам, че за нова сцена

ще трябва мълчание зловещо.

 

И пак започвам старата си песен –

отнети мисли, закъсняла есен.

Свободата да дочакам аз не мога.

С усещане за жал поглеждат ме –

нима не виждате в очите ми тревога.

***

Глухи, загубени и слепи

лутате се по безкрайните пътеки.

И сещам се защо останал съм аз сам.

От толкоз егоизъм нямате ли срам?

 

Риданията детски не зачитате.

Страдания човешки вий отричате.

И чудя се изобщо как сте оцелели

в света на болка и на злоба – цели?

 

Убивам мислите зловещи.

Започвам моя ден човешки,

но свършва всичко пак накрая –

самотен съм във старата си стая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...