Филмът
Носталгична и тъжна днес пада нощта
и обвива деня в свойта смачкана тога;
две сълзи във очите, стаени, блестят,
ням свидетел на изповед тиха пред Бога...
На квартална алея във близкия парк
с нарисувана есен в разстланата шума,
си припомням на лента от филм твърде стар
всяко чувство и жест, всяка казана дума.
Тънки нишки, изпрели в душата ми смут,
омотали се мисли във Гордиев възел,
се разплитат, намерили края си тук
и подреждат покоя с парченца от пъзел.
Зимно-есенен вятър коси разпиля
и проникна в плътта сякаш шепот от свише.
Любовта като Нике във мен надделя,
засадена отново, на чисто да диша.
Тук, над малката пейка, Луната простря
чисто-белия лъч от сърцето ù скършен;
в него старата болка докрай изгоря;
пак усмихната ставам, а филмът бе свършил.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анахид Чальовска Все права защищены
