Философия ІІ

От болните амбиции големи,

от този шеметен нeубоздан стремеж;

нещата ни стоят недоградени

и мигат, като светлинка от малка свещ…

Без перспективите на друго време,

сега болят в душите ни, като артрит…

Отровата погълната  не дреме,

механизмът ѝ – почти навит…

Сега аз виждам, същността нелепа,

във огледалото на всеки свой другар…

Че вярата ми сляпа не укрепва...

Дими почти угасналата жар!..

О, Самотата е дълбоко в мен

и тържествува тя, над дружба и любов…

Дорде в живота си се разберем,

над стария – не изградихме нов!

Не е туй моята последна песен!

Аз знам, Животът ни не властва над Смъртта!...

Приемам го, от туй не съм потресен!...

Но тегля под хесапа* си – черта!...
----------------------------------
*– хесап – сметка