16.10.2016 г., 14:20

Философия

1.1K 0 1

       Философия ІІ

 

От болните амбиции големи,

от този шеметен нeубоздан стремеж;

нещата ни стоят недоградени

и мигат, като светлинка от малка свещ…

 

Без перспективите на друго време,

сега болят в душите ни, като артрит…

Отровата погълната  не дреме,

механизмът ѝ – почти навит…

 

Сега аз виждам, същността нелепа,

във огледалото на всеки свой другар…

Че вярата ми сляпа не укрепва...

Дими почти угасналата жар!..

 

О, Самотата е дълбоко в мен

и тържествува тя, над дружба и любов…

Дорде в живота си се разберем,

над стария – не изградихме нов!

 

Не е туй моята последна песен!

Аз знам, Животът ни не властва над Смъртта!...

Приемам го, от туй не съм потресен!...

Но тегля под хесапа* си – черта!...
----------------------------------
*– хесап – сметка

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...