16.10.2016 г., 14:20

Философия

1.1K 0 1

       Философия ІІ

 

От болните амбиции големи,

от този шеметен нeубоздан стремеж;

нещата ни стоят недоградени

и мигат, като светлинка от малка свещ…

 

Без перспективите на друго време,

сега болят в душите ни, като артрит…

Отровата погълната  не дреме,

механизмът ѝ – почти навит…

 

Сега аз виждам, същността нелепа,

във огледалото на всеки свой другар…

Че вярата ми сляпа не укрепва...

Дими почти угасналата жар!..

 

О, Самотата е дълбоко в мен

и тържествува тя, над дружба и любов…

Дорде в живота си се разберем,

над стария – не изградихме нов!

 

Не е туй моята последна песен!

Аз знам, Животът ни не властва над Смъртта!...

Приемам го, от туй не съм потресен!...

Но тегля под хесапа* си – черта!...
----------------------------------
*– хесап – сметка

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...