Oct 16, 2016, 2:20 PM

Философия

1.1K 0 1

       Философия ІІ

 

От болните амбиции големи,

от този шеметен нeубоздан стремеж;

нещата ни стоят недоградени

и мигат, като светлинка от малка свещ…

 

Без перспективите на друго време,

сега болят в душите ни, като артрит…

Отровата погълната  не дреме,

механизмът ѝ – почти навит…

 

Сега аз виждам, същността нелепа,

във огледалото на всеки свой другар…

Че вярата ми сляпа не укрепва...

Дими почти угасналата жар!..

 

О, Самотата е дълбоко в мен

и тържествува тя, над дружба и любов…

Дорде в живота си се разберем,

над стария – не изградихме нов!

 

Не е туй моята последна песен!

Аз знам, Животът ни не властва над Смъртта!...

Приемам го, от туй не съм потресен!...

Но тегля под хесапа* си – черта!...
----------------------------------
*– хесап – сметка

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hekredel All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...