14 мар. 2017 г., 20:15

Философско

925 1 0

 

В живота ни така е, брат!
Сам Господ Бог така ни е орисал:
Демоните в нашите души за
ментори по пътя ни е вписал!

Та залисани в житейските дилеми 
и в ребусите на уроци ненаучени,
парченца свежи динени кори
да може ловко под чепика ни, 
лукавият с копитата да тури!

С недоизживяното си детство
и до днес по пътя си така вървим! 
От него имаме в наследство
любовта, с която всичко да простим!

Която дава ни една награда:
От актьори в житейската трагедия,
щастливи зрители да станем
на своята си собствена комедия!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Todor Nikolov Все права защищены

 

14. 03. 2017г.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...