В живота ни така е, брат!
Сам Господ Бог така ни е орисал:
Демоните в нашите души за
ментори по пътя ни е вписал!
Та залисани в житейските дилеми
и в ребусите на уроци ненаучени,
парченца свежи динени кори
да може ловко под чепика ни,
лукавият с копитата да тури!
С недоизживяното си детство
и до днес по пътя си така вървим!
От него имаме в наследство
любовта, с която всичко да простим!
Която дава ни една награда:
От актьори в житейската трагедия,
щастливи зрители да станем
на своята си собствена комедия!
© Todor Nikolov Всички права запазени