14.03.2017 г., 20:15

Философско

922 1 0

 

В живота ни така е, брат!
Сам Господ Бог така ни е орисал:
Демоните в нашите души за
ментори по пътя ни е вписал!

Та залисани в житейските дилеми 
и в ребусите на уроци ненаучени,
парченца свежи динени кори
да може ловко под чепика ни, 
лукавият с копитата да тури!

С недоизживяното си детство
и до днес по пътя си така вървим! 
От него имаме в наследство
любовта, с която всичко да простим!

Която дава ни една награда:
От актьори в житейската трагедия,
щастливи зрители да станем
на своята си собствена комедия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todor Nikolov Всички права запазени

 

14. 03. 2017г.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...