14.03.2017 г., 20:15

Философско

914 1 0

 

В живота ни така е, брат!
Сам Господ Бог така ни е орисал:
Демоните в нашите души за
ментори по пътя ни е вписал!

Та залисани в житейските дилеми 
и в ребусите на уроци ненаучени,
парченца свежи динени кори
да може ловко под чепика ни, 
лукавият с копитата да тури!

С недоизживяното си детство
и до днес по пътя си така вървим! 
От него имаме в наследство
любовта, с която всичко да простим!

Която дава ни една награда:
От актьори в житейската трагедия,
щастливи зрители да станем
на своята си собствена комедия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todor Nikolov Всички права запазени

 

14. 03. 2017г.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...