Mar 14, 2017, 8:15 PM

Философско

919 1 0

 

В живота ни така е, брат!
Сам Господ Бог така ни е орисал:
Демоните в нашите души за
ментори по пътя ни е вписал!

Та залисани в житейските дилеми 
и в ребусите на уроци ненаучени,
парченца свежи динени кори
да може ловко под чепика ни, 
лукавият с копитата да тури!

С недоизживяното си детство
и до днес по пътя си така вървим! 
От него имаме в наследство
любовта, с която всичко да простим!

Която дава ни една награда:
От актьори в житейската трагедия,
щастливи зрители да станем
на своята си собствена комедия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Todor Nikolov All rights reserved.

 

14. 03. 2017г.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....