Преди да си отида, ще се върна.
Последно сбогом? Доста е банално.
Дошла съм, само за да те прегърна,
равносилно е на надписа - финално.
Говорех? Да, преди. Сега е късно.
Засипах те с изтърканите фрази.
В душата ми препълнена, е мръсно,
като по прашни, гниещи первази.
Останали са - празни - две очи
и погледа пречупен е през призма.
Осъмвам с непрогледнали мечти,
ослепели от ръката ти прецизна.
Няма да събирам любовта от пода.
Забравих! Вчера скришно я изметох.
Да съм ничия - това добре го мога,
от спомени картина си изплетох.
© Елица Стоянова Все права защищены
от спомени картина си изплетох."
Силна си, затова можеш САМА-така само те оцеляват! Познато ми е това състояние,още "съм в него",ако мога така да се изразя,но аз вярвам, че при теб това е вече минало състояние-нали,Ели?! Прегръщам те!