3 sept 2007, 12:50

Финално

  Poesía
778 1 13

Преди да си отида, ще се върна.
Последно сбогом? Доста е банално.
Дошла съм, само за да те прегърна,
равносилно е на надписа - финално.


Говорех? Да, преди. Сега е късно.
Засипах те с изтърканите фрази.
В душата ми препълнена, е мръсно,
като по прашни, гниещи первази.


Останали са - празни - две очи
и погледа пречупен е през призма.
Осъмвам с непрогледнали мечти,
ослепели от ръката ти прецизна.


Няма да събирам любовта от пода.
Забравих! Вчера скришно я изметох.
Да съм ничия - това добре го мога,
от спомени картина си  изплетох.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....