3.09.2007 г., 12:50

Финално

770 1 13

Преди да си отида, ще се върна.
Последно сбогом? Доста е банално.
Дошла съм, само за да те прегърна,
равносилно е на надписа - финално.


Говорех? Да, преди. Сега е късно.
Засипах те с изтърканите фрази.
В душата ми препълнена, е мръсно,
като по прашни, гниещи первази.


Останали са - празни - две очи
и погледа пречупен е през призма.
Осъмвам с непрогледнали мечти,
ослепели от ръката ти прецизна.


Няма да събирам любовта от пода.
Забравих! Вчера скришно я изметох.
Да съм ничия - това добре го мога,
от спомени картина си  изплетох.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...