Финално
Преди да си отида, ще се върна.
Последно сбогом? Доста е банално.
Дошла съм, само за да те прегърна,
равносилно е на надписа - финално.
Говорех? Да, преди. Сега е късно.
Засипах те с изтърканите фрази.
В душата ми препълнена, е мръсно,
като по прашни, гниещи первази.
Останали са - празни - две очи
и погледа пречупен е през призма.
Осъмвам с непрогледнали мечти,
ослепели от ръката ти прецизна.
Няма да събирам любовта от пода.
Забравих! Вчера скришно я изметох.
Да съм ничия - това добре го мога,
от спомени картина си изплетох.
© Елица Стоянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви много,много ви обичам!!!
-
Харесва ми!
-
Превъзходен стих!!!
Браво, Ели!!!
-
МОИТЕ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
-
Е, този път ме свари неподготвена. Уникално написано откровение... Как ми се иска всички откровенци да си живеем в 1 град, да си имаме 1 кръчме или бистро, или арт- кафе, където винаги да има някой от нас... За да се прегръщаме в такива мигове...
-
Много силно е твоето финално , Ели ... дано по-малко такива картини плетеш...Поздрав!
-
Страхотен стих, Ели!
Прегръдка и от мен!
п.п. Ии, не си ничия! Наша си!
Усмийни се!?) -
Чудесно е, Ели!!! Поздрави!!!
-
Браво, Ели! Много дълбок стих! Запази най- хубавите мигове и смело напред! Поздрави!
-
Много красив стих, Елишка, докосна душата ми.И аз от спомени плета картини, здравословно е.С обич.
-
Хареса ми! Поздрав
-
Хубаво е Ели,много хубаво!
Прегръщам те и се усмихни,ще срещнеш нова любов!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
от спомени картина си изплетох."
Силна си, затова можеш САМА-така само те оцеляват! Познато ми е това състояние,още "съм в него",ако мога така да се изразя,но аз вярвам, че при теб това е вече минало състояние-нали,Ели?!