3 дек. 2016 г., 07:13  

Фирма "Блага дума - ООД"

762 2 11

В дните на тотална криза

по света,  пък  и у нас,

сметката ми не излиза -

бях изпаднал в ужас аз.

 

Безпаричие ме дебне,

трябва и да се яде,

как с лъжицата да гребнеш,

като няма откъде?...

 

Беден съм, защо да крия,

но порок ли е това?

Бизнесче ще си открия,

инак умна съм глава!

 

Малко странно е, признавам,

занимание, но - нá!

Лесно ли се оцелява

в тези трудни времена?

 

Фирма тутакси отворих

скромна: "Сладък мухабет*.

Е, какво да ви говоря -

днес с финансите съм в ред!

 

За предмет на дейност вземам

аз човешката душа

и при всякакви проблеми

мога да ви утеша.

 

Тъй устроен е човекът -

с някого да сподели...

После става му по-леко,

толкова не го боли...

 

Бизнесмени, политици -

всички са ми контингент;

и на разни други птици

аз доверен съм агент.

 

Съпричастие показвам,

този - хваля, друг - теша!

Смело в его-то нагазвам,

бъркам в крехката душа.

 

А пред пустата похвала

всеки пък е уязвим -

от метач до генерала -

като захар се топим.!

 

Изповедник се извъдих -

чиста проба психолог;

страховете им пропъдих,

дадох им добър  урок...

 

Този четкаш, друг потупаш,

с някой сълзи проронùш...

Те наивни са до глупост,

ти пък здраво ги доиш!...

 

Понатрупах и парици,

и имотец   присъбрах...

Блеят моите овчици,

аз си свиркам... но зад тях!...

 

Нова фирма ще  открия:

"Блага дума - ООД"!

Имате проблем и вие?

Аз ви чакам!... Хайде,  де!...

 

----

мухабет*(тур.) - приятелски разговор

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....