В дните на тотална криза
по света, пък и у нас,
сметката ми не излиза -
бях изпаднал в ужас аз.
Безпаричие ме дебне,
трябва и да се яде,
как с лъжицата да гребнеш,
като няма откъде?...
Беден съм, защо да крия,
но порок ли е това?
Бизнесче ще си открия,
инак умна съм глава!
Малко странно е, признавам,
занимание, но - нá!
Лесно ли се оцелява
в тези трудни времена?
Фирма тутакси отворих
скромна: "Сладък мухабет*.
Е, какво да ви говоря -
днес с финансите съм в ред!
За предмет на дейност вземам
аз човешката душа
и при всякакви проблеми
мога да ви утеша.
Тъй устроен е човекът -
с някого да сподели...
После става му по-леко,
толкова не го боли...
Бизнесмени, политици -
всички са ми контингент;
и на разни други птици
аз доверен съм агент.
Съпричастие показвам,
този - хваля, друг - теша!
Смело в его-то нагазвам,
бъркам в крехката душа.
А пред пустата похвала
всеки пък е уязвим -
от метач до генерала -
като захар се топим.!
Изповедник се извъдих -
чиста проба психолог;
страховете им пропъдих,
дадох им добър урок...
Този четкаш, друг потупаш,
с някой сълзи проронùш...
Те наивни са до глупост,
ти пък здраво ги доиш!...
Понатрупах и парици,
и имотец присъбрах...
Блеят моите овчици,
аз си свиркам... но зад тях!...
Нова фирма ще открия:
"Блага дума - ООД"!
Имате проблем и вие?
Аз ви чакам!... Хайде, де!...
----
мухабет*(тур.) - приятелски разговор
© Роберт Всички права запазени