23 нояб. 2010 г., 21:51

Фонтан {}

926 0 2

Водата се стича на тънки алейки,

изчезва, изригва, потича във такт.

Създава феерия цветни копейки...

Създава. Изчезват. Изригва и пак!

 

На фона фонтанът е чудна картина.

Пленяващ със своя мозаечен хлад...

Рефрен на оркестър е люлка безспирна

и музика лъхва кат спомен навят...

 

Асфалтът посреща отвсякъде хора,

но бързо за сбогом помахва им той...

От пейките гледам безмълвно простора,

фонтан отброява минути в порой :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...