23 нояб. 2010 г., 21:51

Фонтан {}

925 0 2

Водата се стича на тънки алейки,

изчезва, изригва, потича във такт.

Създава феерия цветни копейки...

Създава. Изчезват. Изригва и пак!

 

На фона фонтанът е чудна картина.

Пленяващ със своя мозаечен хлад...

Рефрен на оркестър е люлка безспирна

и музика лъхва кат спомен навят...

 

Асфалтът посреща отвсякъде хора,

но бързо за сбогом помахва им той...

От пейките гледам безмълвно простора,

фонтан отброява минути в порой :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...