23.11.2010 г., 21:51

Фонтан {}

920 0 2

Водата се стича на тънки алейки,

изчезва, изригва, потича във такт.

Създава феерия цветни копейки...

Създава. Изчезват. Изригва и пак!

 

На фона фонтанът е чудна картина.

Пленяващ със своя мозаечен хлад...

Рефрен на оркестър е люлка безспирна

и музика лъхва кат спомен навят...

 

Асфалтът посреща отвсякъде хора,

но бързо за сбогом помахва им той...

От пейките гледам безмълвно простора,

фонтан отброява минути в порой :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...