23.11.2010 г., 21:51

Фонтан {}

922 0 2

Водата се стича на тънки алейки,

изчезва, изригва, потича във такт.

Създава феерия цветни копейки...

Създава. Изчезват. Изригва и пак!

 

На фона фонтанът е чудна картина.

Пленяващ със своя мозаечен хлад...

Рефрен на оркестър е люлка безспирна

и музика лъхва кат спомен навят...

 

Асфалтът посреща отвсякъде хора,

но бързо за сбогом помахва им той...

От пейките гледам безмълвно простора,

фонтан отброява минути в порой :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...