Водата се стича на тънки алейки,
изчезва, изригва, потича във такт.
Създава феерия цветни копейки...
Създава. Изчезват. Изригва и пак!
На фона фонтанът е чудна картина.
Пленяващ със своя мозаечен хлад...
Рефрен на оркестър е люлка безспирна
и музика лъхва кат спомен навят...
Асфалтът посреща отвсякъде хора,
но бързо за сбогом помахва им той...
От пейките гледам безмълвно простора,
фонтан отброява минути в порой :)
© Венета Димитрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
