Водата се стича на тънки алейки,
изчезва, изригва, потича във такт.
Създава феерия цветни копейки...
Създава. Изчезват. Изригва и пак!
На фона фонтанът е чудна картина.
Пленяващ със своя мозаечен хлад...
Рефрен на оркестър е люлка безспирна
и музика лъхва кат спомен навят...
Асфалтът посреща отвсякъде хора,
но бързо за сбогом помахва им той...
От пейките гледам безмълвно простора,
фонтан отброява минути в порой :)
© Венета Димитрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
