7 июн. 2007 г., 14:07

Фонтаните преливат

1.1K 0 1

Фонтаните преливат


Фонтаните са бесни
И преливат.
Пръскат силни струи във всички посоки,
Шумят, в кръг се въртят
И навън се изливат.

Малък териер гони топка за тенис.
Зелена топка:
Цоп - цоп – цоп.
Подскача по мокрия площад, а там няма Стоп.
Малкия пес се носи с бясна скорост след нея:
Топ - топ – топ,
С лапите по плочките завива,
Захапва я
И евентуално я убива.

От разплакан афиш Жулиета вика
- Ромео! О, Ромео!
- Не плачи Жулиета - Ромео го няма сега.
Но нещо ми подсказва, не зная кога,
Ще го срещнеш, неизбежно е.
И това никак няма да ти хареса.
Чао, ще те видя по-късно алигаторе!

Огромна Птица разперва крила.
Наблюдава без очи и без глава
от пиедестал на много нива
И от минута на минута -
става все по-бяла и по-бяла -
И накрая в чист мрамор се превръща.
След това всичко се обръща.

Чувам ноти от акордеон и тромпет.
Двама стари музиканти с тиранти,
Преди месец,
Свириха Лунната соната
И събираха монети в шапка;
Колкото за една хапка.
Сега шапката я няма, но звукът
е останал във всяка капка
И бавно заглъхва в главата ми.

Шахматистите се крият някъде от водата,
Но шахматните фигури са тук.
Те не се плашат от белята
И сами разиграват партиите,
Но вече без да се убиват,
Без рокади и без гамбити,
Без помисли скрити,
И без жажда за победа;
Просто разходка по шахматните полета.

Телефонът започва да звъни
Един път, втори път:
- Приеми повикване: Да - Не.
Вдигам
И излизам.

2007
Праз

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ефр Праз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятелю, много ми хареса стихът ти... Динамиката на живота в картини...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....