7 jun 2007, 14:07

Фонтаните преливат

  Poesía
1.1K 0 1

Фонтаните преливат


Фонтаните са бесни
И преливат.
Пръскат силни струи във всички посоки,
Шумят, в кръг се въртят
И навън се изливат.

Малък териер гони топка за тенис.
Зелена топка:
Цоп - цоп – цоп.
Подскача по мокрия площад, а там няма Стоп.
Малкия пес се носи с бясна скорост след нея:
Топ - топ – топ,
С лапите по плочките завива,
Захапва я
И евентуално я убива.

От разплакан афиш Жулиета вика
- Ромео! О, Ромео!
- Не плачи Жулиета - Ромео го няма сега.
Но нещо ми подсказва, не зная кога,
Ще го срещнеш, неизбежно е.
И това никак няма да ти хареса.
Чао, ще те видя по-късно алигаторе!

Огромна Птица разперва крила.
Наблюдава без очи и без глава
от пиедестал на много нива
И от минута на минута -
става все по-бяла и по-бяла -
И накрая в чист мрамор се превръща.
След това всичко се обръща.

Чувам ноти от акордеон и тромпет.
Двама стари музиканти с тиранти,
Преди месец,
Свириха Лунната соната
И събираха монети в шапка;
Колкото за една хапка.
Сега шапката я няма, но звукът
е останал във всяка капка
И бавно заглъхва в главата ми.

Шахматистите се крият някъде от водата,
Но шахматните фигури са тук.
Те не се плашат от белята
И сами разиграват партиите,
Но вече без да се убиват,
Без рокади и без гамбити,
Без помисли скрити,
И без жажда за победа;
Просто разходка по шахматните полета.

Телефонът започва да звъни
Един път, втори път:
- Приеми повикване: Да - Не.
Вдигам
И излизам.

2007
Праз

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ефр Праз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятелю, много ми хареса стихът ти... Динамиката на живота в картини...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...