Регина (Радост Даскалова)
374 1425
9 мая 2008 г., 12:28  

Фрагмент 

  Поэзия » Другая
839 0 17

И старецът си тръгва, вписал силуета си,

в сбирилото на селски празници.

Бастунът му почуква - клюнът на врабчето,

и гледа го небе, от делници опразнено.

"Ненужен си!" - отекнаха баирите.

Плеви ни времето и баберки са дните.

Куршумено въпросите отсвириха,

и по-добре, не тях да бяха питали.

Извива празното в мегданите кларнета -

на смок снага, загнезден в рухнала стена,

по калдаръм обрасъл връща се, където

пекат на огън тенекия с кестени.

А липсването, като рядка болест,

от паша с кучетата, спуска си козите.

И нечий вик, задълго, ще говори

по грапавите чупки на скалите...


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??