И старецът си тръгва, вписал силуета си,
в сбирилото на селски празници.
Бастунът му почуква - клюнът на врабчето,
и гледа го небе, от делници опразнено.
"Ненужен си!" - отекнаха баирите.
Плеви ни времето и баберки са дните.
Куршумено въпросите отсвириха,
и по-добре, не тях да бяха питали.
Извива празното в мегданите кларнета -
на смок снага, загнезден в рухнала стена,
по калдаръм обрасъл връща се, където
пекат на огън тенекия с кестени. ...