Регина (Радост Даскалова)
374 1425
9.05.2008 г., 12:28 ч.  

Фрагмент 

  Поезия » Друга
835 0 17

И старецът си тръгва, вписал силуета си,

в сбирилото на селски празници.

Бастунът му почуква - клюнът на врабчето,

и гледа го небе, от делници опразнено.

"Ненужен си!" - отекнаха баирите.

Плеви ни времето и баберки са дните.

Куршумено въпросите отсвириха,

и по-добре, не тях да бяха питали.

Извива празното в мегданите кларнета -

на смок снага, загнезден в рухнала стена,

по калдаръм обрасъл връща се, където

пекат на огън тенекия с кестени.

А липсването, като рядка болест,

от паша с кучетата, спуска си козите.

И нечий вик, задълго, ще говори

по грапавите чупки на скалите...


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??