16 авг. 2013 г., 20:40

Фрагменти

957 0 1

Часът е гад,
фрагмент,
душевен стон,
комплимент към суетата
и смъртта.
И неин бастион.

 

Баща часът е
на минутата -
гнила ябълка
от беззъбата кошута
на банална похот
ръфана.

А какво да кажем
за секундата?
Тази молекула,
безценен атом
на безсмислието.
На кървава пустия тундрата.

За стотна
от секундата
часът
превръща се
във ден,
той в седмица,
тя в месец,
той в година
всички те - във вечност,
в която
(явно!)
(освен за тичане и бързане)
няма време
и за миг човечност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветозар Цаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...