16.08.2013 г., 20:40 ч.

Фрагменти 

  Поезия » Философска
630 0 1

Часът е гад,
фрагмент,
душевен стон,
комплимент към суетата
и смъртта.
И неин бастион.

 

Баща часът е
на минутата -
гнила ябълка
от беззъбата кошута
на банална похот
ръфана.

А какво да кажем
за секундата?
Тази молекула,
безценен атом
на безсмислието.
На кървава пустия тундрата.

За стотна
от секундата
часът
превръща се
във ден,
той в седмица,
тя в месец,
той в година
всички те - във вечност,
в която
(явно!)
(освен за тичане и бързане)
няма време
и за миг човечност.

© Цветозар Цаков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??