Aug 16, 2013, 8:40 PM

Фрагменти

950 0 1

Часът е гад,
фрагмент,
душевен стон,
комплимент към суетата
и смъртта.
И неин бастион.

 

Баща часът е
на минутата -
гнила ябълка
от беззъбата кошута
на банална похот
ръфана.

А какво да кажем
за секундата?
Тази молекула,
безценен атом
на безсмислието.
На кървава пустия тундрата.

За стотна
от секундата
часът
превръща се
във ден,
той в седмица,
тя в месец,
той в година
всички те - във вечност,
в която
(явно!)
(освен за тичане и бързане)
няма време
и за миг човечност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветозар Цаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...