Фрагменти от щастие в пъзел
Прелива телефонът от картини.
Компютърът – и той, но след това.
За да си спомни някой след години,
че имало живот преди смъртта.
А някога, по празниците само,
е идвал по поръчка фотограф.
В албума виж - с усмивка баба Дана
е в бяла рокля и воал с цветя.
До нея дядо - в стойка офицерска,
загледан в бъдното, в полуанфас.
Не знае още, че ще има щерка.
И нея „мама” ще наричам аз.
А ето мен - на баба в скута седнала,
с балон в ръка и сплетена коса…
В албума снимките са леко бледи,
но мога да докосна със ръка…
Сега е друго: Вадя телефона
и всичко се превръща в новина.
Деца и внуци, и цветята на балкона
запазвам за архива на дома.
Ех, само аз във него не присъствам…
(Съдба на фотографа е това.)
Едва ли ще се чуди някой в бъдеще
кой скрит зад камерата е стоял?
Картини, клипове, мозаечна поляна.
(На щастието пъзел вечно жив)
Какво от туй, че мене там ме няма.
Аз съм щастлива, че го подредих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
