Довереница (Дочка Василева)
486 17606
28.04.2023 г., 3:11 ч.

Фрагменти от щастие в пъзел 

  Поезия » Философска
411 6 11

 

Прелива телефонът от картини.

Компютърът – и той, но след това.

За да си спомни някой след години,

че имало живот преди смъртта.

 

А някога, по празниците само,

е идвал по поръчка фотограф.

В албума виж - с усмивка баба Дана

е в бяла рокля и воал с цветя.

 

До нея дядо - в стойка офицерска,

загледан в бъдното, в полуанфас.

Не знае още, че ще има щерка.

И нея „мама” ще наричам аз.

 

А ето мен - на баба в скута седнала,

с балон в ръка и сплетена коса…

В албума снимките са леко бледи,

но мога да докосна със ръка…

 

Сега е друго: Вадя телефона

и всичко се превръща в новина.

Деца и внуци, и цветята на балкона

запазвам за архива на дома.

 

Ех, само аз във него не присъствам…

(Съдба на фотографа е това.)

Едва ли ще се чуди някой в бъдеще

кой скрит зад камерата е стоял?

 

Картини, клипове, мозаечна поляна.

(На щастието пъзел вечно жив)

Какво от туй, че мене там ме няма.

Аз съм щастлива, че го подредих.

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесни стихове, Дочи! За съжаление албумните снимки, поне за мен, са вече в архивите!
  • Красив спомен и много хубав стих!!!Поздрави!!!
  • Благодаря ви,момичета и момчета. Благодаря. И бъдете здрави!
  • Хубав стих!!! Поздравления!
  • Едно време на гости вадехме албумите, ама то си беше и скука де
    Времената се менят, дали някой е разглеждал наскоро снимките от сватбата си - аз се омъжих 1987 например
  • Прекрасно стихотворение. Споед мен фотографът няма да бъде забравен, дори да го няма на снимките.
  • Привет! Поздрав за хубавия стих. Мисля и не само сега по тази тема. Ще оставим ли спомен? Ще ни има ли в дните на идните? Ще има ли някой желание да гледа нашите албуми? Да! В синхрон сме! Браво!
  • Така ме докосна и освети душата ми твоят чувствен албум, Доче!🌹 Пред обектива на думите оживяха и моите спомени-снимки от детството. Дори и невидим да е, фотографът винаги носи щастие на тези, които след време ще разглеждат следите на живота!👍💕🌈
  • С тези телефони толкова снимки, които са с история си отиват...
    От личен опит, а и от опита на близки го зная.
    Счупи се, или се загуби и неща, които все си казваш - Някой ден трябва да ги извадя - изчезват, като дим...
    Поздравявам те.
  • Едно време са запазвали живот в снимки, сега живеем в снимки!
    Поздравления!
  • Много силен,истински стих. Аз също се притеснявам от това,че все по-малко снимки има в албумите. Телефоните вършат работа,но си е друго да ги докоснеш и подържиш в ръцете си .Хареса ми Дочка. Много ми хареса!
Предложения
: ??:??