Фъстъци
Продаваше фъстъци на пазара.
Останал бе без работа, без хляб.
Във джоба сив на ватенката стара
бе мушнал суха вафла за обяд.
Избликнали в очите му, сълзите
издаваха един самотен мъж.
Лицето му, от болести изпито,
бе мокро от студен и тъжен дъжд.
А бяхме с него двамата връстници
и в клас деляхме дървения чин...
Отнесъл от живота куп плесници,
бе друг човек сега – със лик унил!
Очите му единствено блестяха!
Те гледаха през поглед насмешлив
как хората забързано вървяха
и всеки бе по своему щастлив!
Не стана в демокрацията чудо:
един спечели, друг пък – не успя!
Продава той фъстъци днес залудо...
животът евтин нейде отлетя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
