Фъстъци

6 дек. 2011 г., 20:01

Поэзия » Другая

508 0 7

Продаваше фъстъци на пазара.

Останал бе без работа, без хляб.

Във джоба сив на ватенката стара

бе мушнал суха вафла за обяд.

Избликнали в очите му, сълзите

издаваха един самотен мъж.

Лицето му, от болести изпито,

бе мокро от студен и тъжен дъжд.

А бяхме с него двамата връстници

и в клас деляхме дървения чин...

Отнесъл от живота куп плесници,

бе друг човек сега – със лик унил!

Очите му единствено блестяха!

Те гледаха през поглед насмешлив

как хората забързано вървяха

и всеки бе по своему щастлив!

Не стана в демокрацията чудо:

един спечели, друг пък – не успя!

Продава той фъстъци днес залудо...

животът евтин нейде отлетя!