Dec 6, 2011, 8:01 PM

Фъстъци

  Poetry » Other
656 0 7

Продаваше фъстъци на пазара.

Останал бе без работа, без хляб.

Във джоба сив на ватенката стара

бе мушнал суха вафла за обяд.

 

Избликнали в очите му, сълзите

издаваха един самотен мъж.

Лицето му, от болести изпито,

бе мокро от студен и тъжен дъжд.

 

А бяхме с него двамата връстници

и в клас деляхме дървения чин...

Отнесъл от живота куп плесници,

бе друг човек сега – със лик унил!

 

Очите му единствено блестяха!

Те гледаха през поглед насмешлив

как хората забързано вървяха

и всеки бе по своему щастлив!

 

Не стана в демокрацията чудо:

един спечели, друг пък – не успя!

Продава той фъстъци днес залудо...

животът евтин нейде отлетя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...