Таиш омраза, бориш се против доброто.
Изричаш обидна фраза, кланяш се на злото.
Изтръгни горчивата, прогнила ябълка от своето сърце,
създай светлината, пречупи лъчите към бунтарското дете.
Пътят тъмен е, студен, коварен и пленителен...
И вървиш на някъде, някъде, където нямаш поглед
и соколът казва: "Цветът черен е напред..."

Пустошта е изсушила коварното лице,
но повече няма накъде...
Човекът грозен е, ала откъм сърце...
Мракът бунтува в теб... пребори се, не падай, о, моля те,
не се превръщай като другите в лед.
С огъня приятел ти бъди,
от него не бой се... той злината ще изгори,
пътят ти незнаен ще освети...
Спри да се бориш против мен. Аз те познавам.
Ти си човек обикновен... помощта си ти отдавам...
Ще изцеля демона пируващ в твоите дълбини,
ще избода коварните му, огнени очи...
Бори се ти, бори!