Sep 19, 2008, 5:41 PM

Г-н Зло

  Poetry
871 0 1
Таиш омраза, бориш се против доброто.
Изричаш обидна фраза, кланяш се на злото.
Изтръгни горчивата, прогнила ябълка от своето сърце,
създай светлината, пречупи лъчите към бунтарското дете.
Пътят тъмен е, студен, коварен и пленителен...
И вървиш на някъде, някъде, където нямаш поглед
и соколът казва: "Цветът черен е напред..."

Пустошта е изсушила коварното лице,
но повече няма накъде...
Човекът грозен е, ала откъм сърце...
Мракът бунтува в теб... пребори се, не падай, о, моля те,
не се превръщай като другите в лед.
С огъня приятел ти бъди,
от него не бой се... той злината ще изгори,
пътят ти незнаен ще освети...
Спри да се бориш против мен. Аз те познавам.
Ти си човек обикновен... помощта си ти отдавам...
Ще изцеля демона пируващ в твоите дълбини,
ще избода коварните му, огнени очи...
Бори се ти, бори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....