4 авг. 2012 г., 13:28

Гадая 

  Поэзия » Любовная
800 0 11

 

Слънцето с разрошени лъчи
трудно ще запали ново утро,
ако сутрин в моите очи
не открие две искрици будни.


Вятърът стои със дъх стаен -
иска да му кажа, че съм твоя.
И тогава ей това небе
ще дари с лазура на прибоя…


И реката блика с моя глас,
вечност тази обич е копняла,
търсила е път през сто била…
Днес прелива лудо полудяла.


Този ден наричам го на теб
и по него пътя ти гадая –
щом е синьо жадното небе,
птиците летят ли към безкрая,


значи още пазиш моя знак –
южна обич от мечти родена
и със всяка слънчева зора
мое ще е мъжкото ти време.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??