4.08.2012 г., 13:28 ч.

Гадая 

  Поезия » Любовна
801 0 11

 

Слънцето с разрошени лъчи
трудно ще запали ново утро,
ако сутрин в моите очи
не открие две искрици будни.


Вятърът стои със дъх стаен -
иска да му кажа, че съм твоя.
И тогава ей това небе
ще дари с лазура на прибоя…


И реката блика с моя глас,
вечност тази обич е копняла,
търсила е път през сто била…
Днес прелива лудо полудяла.


Този ден наричам го на теб
и по него пътя ти гадая –
щом е синьо жадното небе,
птиците летят ли към безкрая,


значи още пазиш моя знак –
южна обич от мечти родена
и със всяка слънчева зора
мое ще е мъжкото ти време.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??