Гайдарят, който...
Гайдарят, който свири на ъгъла,
всъщност го няма там.
По стълбата на звуците,
по покривите после,
по топлото на залеза
и по въжето на копнежа,
кой знае пак къде е слязъл.
Където и да е...
Той винаги от тротоара тръгва.
И винаги, когато до сърцето
притисне гайдата
и от дъха си и предава дух.
И щом изплаче - прави първа крачка.
Една тревичка може да го спре.
Зелени са очите му...
Зелено - никъде.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
