2 мар. 2008 г., 17:08

Галактична любов 

  Поэзия » Любовная
577 0 6
Връщах се от галактика студена,
когато те открих сияеща пред мен.
Млечен път - колие на една Вселена
със съзвездия от чувства оцветен.

Влюбен съм във космичната любов
и отново отправих се на път.
Разцепи мрака, силен порив нов
да намеря рая тук, а не отвъд.

Преминах изумен покрай нежността,
звездите й искряха с неземна красота.
Последва съзвездието на радостта,
преливащо от приказната светлина.

Попаднах в притеглянето на страстта,
избухваха звезди в заря от плам.
Наблюдавайки най-дълго верността,
имах чувството, че няма да съм сам.

Харесах си малка синя планета.
Без да губя нито миг се приземих.
Сега от обич и топлина светя.
Планетата на любовта с теб открих.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всепоглъщащата и силно светеща искра любов...Нека пребъде...!
  • Радвам се страшно много на любовта,която струи от стиха ти!Прекрасно е!поздрав!
  • Аплодисменти!!!Прекрасен стих!!!
  • Много е хубаво!!! БРАВО!!!
  • Да, това си ти, Победителю!
    И без името ще те позная.
    Една галактична любов, пресъздадена чрез космическа образност.
    Поздрав! За стиха. И особено - за финала!
  • Светло и топло ми стана...и нежно...
    Хубаво е на твоята планета...красиво!
    с обич, Васко.
Предложения
: ??:??