2 мар. 2008 г., 17:08

Галактична любов

764 0 6
Връщах се от галактика студена,
когато те открих сияеща пред мен.
Млечен път - колие на една Вселена
със съзвездия от чувства оцветен.

Влюбен съм във космичната любов
и отново отправих се на път.
Разцепи мрака, силен порив нов
да намеря рая тук, а не отвъд.

Преминах изумен покрай нежността,
звездите й искряха с неземна красота.
Последва съзвездието на радостта,
преливащо от приказната светлина.

Попаднах в притеглянето на страстта,
избухваха звезди в заря от плам.
Наблюдавайки най-дълго верността,
имах чувството, че няма да съм сам.

Харесах си малка синя планета.
Без да губя нито миг се приземих.
Сега от обич и топлина светя.
Планетата на любовта с теб открих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всепоглъщащата и силно светеща искра любов...Нека пребъде...!
  • Радвам се страшно много на любовта,която струи от стиха ти!Прекрасно е!поздрав!
  • Аплодисменти!!!Прекрасен стих!!!
  • Много е хубаво!!! БРАВО!!!
  • Да, това си ти, Победителю!
    И без името ще те позная.
    Една галактична любов, пресъздадена чрез космическа образност.
    Поздрав! За стиха. И особено - за финала!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...