Mar 2, 2008, 5:08 PM

Галактична любов

  Poetry » Love
767 0 6
Връщах се от галактика студена,
когато те открих сияеща пред мен.
Млечен път - колие на една Вселена
със съзвездия от чувства оцветен.

Влюбен съм във космичната любов
и отново отправих се на път.
Разцепи мрака, силен порив нов
да намеря рая тук, а не отвъд.

Преминах изумен покрай нежността,
звездите й искряха с неземна красота.
Последва съзвездието на радостта,
преливащо от приказната светлина.

Попаднах в притеглянето на страстта,
избухваха звезди в заря от плам.
Наблюдавайки най-дълго верността,
имах чувството, че няма да съм сам.

Харесах си малка синя планета.
Без да губя нито миг се приземих.
Сега от обич и топлина светя.
Планетата на любовта с теб открих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всепоглъщащата и силно светеща искра любов...Нека пребъде...!
  • Радвам се страшно много на любовта,която струи от стиха ти!Прекрасно е!поздрав!
  • Аплодисменти!!!Прекрасен стих!!!
  • Много е хубаво!!! БРАВО!!!
  • Да, това си ти, Победителю!
    И без името ще те позная.
    Една галактична любов, пресъздадена чрез космическа образност.
    Поздрав! За стиха. И особено - за финала!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...