21 февр. 2018 г., 11:49

Гама квант

1.6K 22 15

Във мъртвото вълнение на думите
се дави и заглъхва мисълта ми. -
Мълчание сравнимо само с лунното. -
Стихът ми в ехото му само ще остане...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова кратко и толкова силно казано! Докосна ме! Поздравления!
  • Харесвам и кратките ти форми, винаги има нещо специално в тях. Поздрави!
  • Дойдох да помълча под светлината
    на кротката замислена луна.
    Със малко думи много е подсказано-
    храна за мисълта ми през деня...
  • Хареса ми!Поздравления, Младене!
  • Благодаря ви, приятели и колеги по перо, които благоволихте да коментирате и да дадете оценката си за скромния ми стих. Наистина съм трогнат от вниманието ви. Позволете ми да дам разяснението си относно избраното от мен заглавие. Всички знаем, че квант е най-малката възможна порция енергия, неразривно свързана с името на големия физик Макс Планк. В поезията аз си позволих за пръв път да въведа понятието поетичен квант в есето си "Що е и що не е поезия", публикувано преди около три години в Откровения на линк:

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/shto-e-i-shto-ne-e-poeziya

    По същество това е винаги четиристишие. Хайку не е все още поетичен квант, то е нещо като предквант. Гама квант това е фотон /частицата носител на светлината/ с особено ярко светене. С това заглавие - "Гама квант", направих намек, че това мое четиристишие е от една страна квант за поезия, а от друга е носител на особено ярко светене. Желая ви много вдъхновение и творчески успехи!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...