21.02.2018 г., 11:49

Гама квант

1.6K 22 15

Във мъртвото вълнение на думите
се дави и заглъхва мисълта ми. -
Мълчание сравнимо само с лунното. -
Стихът ми в ехото му само ще остане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова кратко и толкова силно казано! Докосна ме! Поздравления!
  • Харесвам и кратките ти форми, винаги има нещо специално в тях. Поздрави!
  • Дойдох да помълча под светлината
    на кротката замислена луна.
    Със малко думи много е подсказано-
    храна за мисълта ми през деня...
  • Хареса ми!Поздравления, Младене!
  • Благодаря ви, приятели и колеги по перо, които благоволихте да коментирате и да дадете оценката си за скромния ми стих. Наистина съм трогнат от вниманието ви. Позволете ми да дам разяснението си относно избраното от мен заглавие. Всички знаем, че квант е най-малката възможна порция енергия, неразривно свързана с името на големия физик Макс Планк. В поезията аз си позволих за пръв път да въведа понятието поетичен квант в есето си "Що е и що не е поезия", публикувано преди около три години в Откровения на линк:

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/shto-e-i-shto-ne-e-poeziya

    По същество това е винаги четиристишие. Хайку не е все още поетичен квант, то е нещо като предквант. Гама квант това е фотон /частицата носител на светлината/ с особено ярко светене. С това заглавие - "Гама квант", направих намек, че това мое четиристишие е от една страна квант за поезия, а от друга е носител на особено ярко светене. Желая ви много вдъхновение и творчески успехи!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...