vega666 (Младен Мисана) 21 февруари 2018 г., 11:49 ч.

Гама квант 

460 19 16

Във мъртвото вълнение на думите
се дави и заглъхва мисълта ми. -
Мълчание сравнимо само с лунното. -
Стихът ми в ехото му само ще остане...

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Елка (Елка Тодорова) Толкова кратко и толкова силно казано! Докосна ме! Поздравления!
  • Plevel (Силвия Илиева) Харесвам и кратките ти форми, винаги има нещо специално в тях. Поздрави!
  • Довереница (Дочка Василева) Дойдох да помълча под светлината
    на кротката замислена луна.
    Със малко думи много е подсказано-
    храна за мисълта ми през деня...
  • vladetoned (Владислав Недялков) Мъртвото вълнение на думите е предвестник на бурята от прекрасна поезия. Поздравления, Приятелю! Поставям в Любими.
  • Izumrudkata (Катя) Хареса ми!Поздравления, Младене!
  • vega666 (Младен Мисана) Благодаря ви, приятели и колеги по перо, които благоволихте да коментирате и да дадете оценката си за скромния ми стих. Наистина съм трогнат от вниманието ви. Позволете ми да дам разяснението си относно избраното от мен заглавие. Всички знаем, че квант е най-малката възможна порция енергия, неразривно свързана с името на големия физик Макс Планк. В поезията аз си позволих за пръв път да въведа понятието поетичен квант в есето си "Що е и що не е поезия", публикувано преди около три години в Откровения на линк:

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/shto-e-i-shto-ne-e-poeziya

    По същество това е винаги четиристишие. Хайку не е все още поетичен квант, то е нещо като предквант. Гама квант това е фотон /частицата носител на светлината/ с особено ярко светене. С това заглавие - "Гама квант", направих намек, че това мое четиристишие е от една страна квант за поезия, а от друга е носител на особено ярко светене. Желая ви много вдъхновение и творчески успехи!
  • rumbic (Руми) Разбрала съм нещо за теб, Младене, и то е, че обичаш загадъчното, неизвестното, нестандартното! Дори и тук, в тези няколко реда, отново си верен на себе си и пораждаш размисли! Приеми поздрав от мен!
  • RainaVakova (Райна) Каква сентенция само! Всеки ред е уникално наситен, а комбинацията им носи внушението на мъдрост,Която ще оцелее и след нас.
    Мълчание, сравнимо само с лунното...това натежало звучене ми остави послевкус на неизбежност...
    Моля те да кажеш каква е аналогията със заглавието - за всички като мен, които не разбират поведението на частиците!
    Страхотен си!
  • esenna (Нина Стоянова) "...само ще остане" или "...сам ще остане"? Трогна ме!
  • Wali (Виолета Томова) В " ехото на мълчанието" е поезията, но зашифрована, защото е истинска Смело си влязъл в дълбочините и със стиха си, си поел глътка въздух. Е, поздравления за смелостта!!
    I
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) А може би там някъде е квантът на прозрението!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) 🌺
  • Веси_Еси (Еси) А ехото остава да отква в мен... Поздравления, Младене!
  • vedrina (Марина Стоянова) Много хубава миниатюрка - трогваща...
  • goblenka (Маргарита Ангелова) Не мисля. Доста трептения предизвиква стихът ти.
  • anabel7 (Албена Димитрова) Да, мълчанието ражда прозрения... И поезия... Поздравявам те, Младене, за този кратък, но красив и съдържателен стих, който ми стана любим!

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.