21.02.2018 г., 11:49

Гама квант

1.6K 22 15

Във мъртвото вълнение на думите
се дави и заглъхва мисълта ми. -
Мълчание сравнимо само с лунното. -
Стихът ми в ехото му само ще остане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова кратко и толкова силно казано! Докосна ме! Поздравления!
  • Харесвам и кратките ти форми, винаги има нещо специално в тях. Поздрави!
  • Дойдох да помълча под светлината
    на кротката замислена луна.
    Със малко думи много е подсказано-
    храна за мисълта ми през деня...
  • Хареса ми!Поздравления, Младене!
  • Благодаря ви, приятели и колеги по перо, които благоволихте да коментирате и да дадете оценката си за скромния ми стих. Наистина съм трогнат от вниманието ви. Позволете ми да дам разяснението си относно избраното от мен заглавие. Всички знаем, че квант е най-малката възможна порция енергия, неразривно свързана с името на големия физик Макс Планк. В поезията аз си позволих за пръв път да въведа понятието поетичен квант в есето си "Що е и що не е поезия", публикувано преди около три години в Откровения на линк:

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/shto-e-i-shto-ne-e-poeziya

    По същество това е винаги четиристишие. Хайку не е все още поетичен квант, то е нещо като предквант. Гама квант това е фотон /частицата носител на светлината/ с особено ярко светене. С това заглавие - "Гама квант", направих намек, че това мое четиристишие е от една страна квант за поезия, а от друга е носител на особено ярко светене. Желая ви много вдъхновение и творчески успехи!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...