12 сент. 2025 г., 08:30

Гара с име вечност

261 1 4

 

Не бързай време, вечност ме очаква,
все тичаш невъздържано в галоп.
През ситото ти бавно се смалявам
за миг ти не препускай, а забавяй ход.

 

Знам моите заслуги се изчерпват
в откъслечен и временен живот.
Но с шепите си искам да загребвам.
Дори в джоба си без пукнат грош.

 

Не те упреквам - влачиш ме към края.
Завършекът си вечно предусещам.
Наситен си с трепетно желание
преди да стигнеш гара с име "вечност".

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Тасева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...