Не бързай време, вечност ме очаква,
все тичаш невъздържано в галоп.
През ситото ти бавно се смалявам
за миг ти не препускай, а забавяй ход.
Знам моите заслуги се изчерпват
в откъслечен и временен живот.
Но с шепите си искам да загребвам.
Дори в джоба си без пукнат грош.
Не те упреквам - влачиш ме към края.
Завършекът си вечно предусещам.
Наситен си с трепетно желание
преди да стигнеш гара с име "вечност".
© Виктория Тасева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
