Гара с име вечност
Не бързай време, вечност ме очаква,
все тичаш невъздържано в галоп.
През ситото ти бавно се смалявам
за миг ти не препускай, а забавяй ход.
Знам моите заслуги се изчерпват
в откъслечен и временен живот.
Но с шепите си искам да загребвам.
Дори в джоба си без пукнат грош.
Не те упреквам - влачиш ме към края.
Завършекът си вечно предусещам.
Наситен си с трепетно желание
преди да стигнеш гара с име "вечност".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
