11 нояб. 2017 г., 09:04
Сега вкусът в устата ми е друг.
Напомня винена мътилка.
Земята се върти – като напук
не предоставя за световъртежа – спирки.
Не иска и мигът да спре
отдавна мина своя връх прекрасен.
А, дон Кихот душата ми превзе,
за да повярвам че света е безопасен.
От вятърните мелници събран
духът мечтае - ялова костилка,
красиво влюбен в своя блян -
изгубено писмо в бутилка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация