Sovi4ka (Христина)
53 155
11.11.2017 г., 9:04 ч.

Гара за двама 

  Поезия » Друга
530 0 7

Сега вкусът в устата ми е друг.

Напомня винена мътилка.

Земята се върти –  като напук

не предоставя за световъртежа – спирки.

Не иска и мигът да спре

отдавна мина своя връх прекрасен.

А, дон Кихот душата ми превзе,

за да повярвам че света е безопасен.

От вятърните мелници събран

духът мечтае - ялова костилка,

красиво влюбен в своя блян -

изгубено писмо в бутилка.

Сега вкусът в устата ми е друг,

нагарчащ от изгаснала цигара.

Земята се върти – като напук,

била е някога - за двама

гара...

© Христина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??