Гара за двама
Сега вкусът в устата ми е друг.
Напомня винена мътилка.
Земята се върти – като напук
не предоставя за световъртежа – спирки.
Не иска и мигът да спре
отдавна мина своя връх прекрасен.
А, дон Кихот душата ми превзе,
за да повярвам че света е безопасен.
От вятърните мелници събран
духът мечтае - ялова костилка,
красиво влюбен в своя блян -
изгубено писмо в бутилка.
Сега вкусът в устата ми е друг,
нагарчащ от изгаснала цигара.
Земята се върти – като напук,
била е някога - за двама
гара...
© Христина All rights reserved.
