16 авг. 2007 г., 21:10

Гара за сам (...)

825 0 11

Светът ни е...
 
Обтягат лепкави пръсти
на релсите двойната струна.
Кой на кого днес мъстИ?
На кораба. В Ла Коруня...

Кой и кого днес завлече
в ямата на суетата?
Върни се! Сега сме далече.
Притворила се е вратата.
*
Вагони, влакове...
По-тъжни махаме -
позната до ситост картина...
А колко дълго... дълго чакаме
да кажем веднъж - Вземи ме!
*
... Гара за сам.

12 декември 2004, Градец

NB
ето и началото на края.
краят на моите "Споделени чувства и настроения" - името,  дадено на пъровото ми книжле, от един колега на парахода, станало общо за всички последвали -
Споделени чувства и настроения, 
Мелници,
Проза,
Избрано от музата в едно с Няколко нови,
Гурбет,
Право огледало,
Призма 43      и накрая - 
За Буквите наши.
напуснаха ме така - както дойдоха - нечакано.
не им се съдря. преживяхме много заедно - и добро, не толкова.
дават ми и радост и утеха.
дано са донесли по мъничко и на вас, моите едноезични
 липсват ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отново невероятен преход между две произведения - разказът ми и твоя стих. Благодаря ти за това, че не само си чел внимателно разказа, но си го усетил с душата си.
    Поздрави!
  • Такова е, Едноезични ми Смиф. За съжаление.
    благодаря, че още сте с мен, хора!

    "не питай къде е морето, което лети
    морето е всичко, което си целия ти.
    до върха на косите си,твоите бивши коси -
    да си ти! иначе нищо не ще те спаси"
  • Кажи какво става, човече! Наистина ли е непоправимо, или аз нещо не разбирам?
  • Пак ръкопляскам, с възторг.
  • Прекрасен,докосващ стих!
    Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...