Обтягат лепкави пръсти на релсите двойната струна. Кой на кого днес мъстИ? На кораба. В Ла Коруня...
Кой и кого днес завлече в ямата на суетата? Върни се! Сега сме далече. Притворила се е вратата. * Вагони, влакове... По-тъжни махаме - позната до ситост картина... А колко дълго... дълго чакаме да кажем веднъж - Вземи ме! * ... Гара за сам.
12 декември 2004, Градец
NB ето и началото на края. краят на моите "Споделени чувства и настроения" - името, дадено на пъровото ми книжле, от един колега на парахода, станало общо за всички последвали - Споделени чувства и настроения, Мелници, Проза, Избрано от музата в едно с Няколко нови, Гурбет, Право огледало, Призма 43 и накрая - За Буквите наши. напуснаха ме така - както дойдоха - нечакано. не им се съдря. преживяхме много заедно - и добро, не толкова. дават ми и радост и утеха. дано са донесли по мъничко и на вас, моите едноезични липсват ми.
Отново невероятен преход между две произведения - разказът ми и твоя стих. Благодаря ти за това, че не само си чел внимателно разказа, но си го усетил с душата си.
Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави!