Гара за сам (...)
Светът ни е...
Обтягат лепкави пръсти
на релсите двойната струна.
Кой на кого днес мъстИ?
На кораба. В Ла Коруня...
Кой и кого днес завлече
в ямата на суетата?
Върни се! Сега сме далече.
Притворила се е вратата.
*
Вагони, влакове...
По-тъжни махаме -
позната до ситост картина...
А колко дълго... дълго чакаме
да кажем веднъж - Вземи ме!
*
... Гара за сам.
12 декември 2004, Градец
NB
ето и началото на края.
краят на моите "Споделени чувства и настроения" - името, дадено на пъровото ми книжле, от един колега на парахода, станало общо за всички последвали -
Споделени чувства и настроения,
Мелници,
Проза,
Избрано от музата в едно с Няколко нови,
Гурбет,
Право огледало,
Призма 43 и накрая -
За Буквите наши.
напуснаха ме така - както дойдоха - нечакано.
не им се съдря. преживяхме много заедно - и добро, не толкова.
дават ми и радост и утеха.
дано са донесли по мъничко и на вас, моите едноезични
липсват ми.
© Симеон Дончев All rights reserved.
