13 дек. 2018 г., 22:23

Гарова импресия

1.2K 2 7

ГАРОВА ИМПРЕСИЯ

Р. Чакърова

 

По работа... Следя ги с поглед сáмо –
къде отвеждат релсите пред мен.
Но винаги встрани от тях, през рамо
поглеждам към семафора зелен...

 

Не е за мене пътят. Не и този.
Дочувам думи, сблъсквам се с'  съдби
и сраствам трайно с гаровата проза
макар, че се страхувам – да не би

 

неволно някой в релсите ме вкара?
Почти е невъзможно, но... Все пак...
Навярно затова на мойта гара
съвсем не стъпва днес човешки крак.

 

А празните пространства се преплитат
из спомените ми като дантела
и ако някой гълъб дръзне да попита,
му казвам, че случайно съм прочела

 

куплетите на стар поет приятел,
за съжаление отдавна на небето.
Присламчва се и вечният слушател –
пак онзи вятър, грабнал ми сърцето...

 

Лондон, 12.12.2018, 21:56

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма злоба в мен. Само “сухо” чувство за хумор, но Вие знаете как е при нас. Весели Великденски празници и на Вас!
    Най-много ми допадна: “сблъсквам се с’ съдби”
    😊👍
  • Да, имам два профила, но в първия не мога да се логна, нямам представа защо. И още когато си направих следващия, дадох да се разбере, че съм аз. Не се крия зад различни самоличности, ако това искате да кажете. Желая Ви светли Великденски празници. И по-малко злобичка в душата, защото тя пречи на щастието да Ви завладее.
  • Защо ли си мисля, че точно ти по едно време имаше още един профил в този сайт? И публикуваше и от двата. Може и да греша, не знам. Бях писал имейл на админа, да те провери, но не ми отговори. То да чакаш отговор от него е все едно от умрял писмо да получиш...

    Тези клишета за лирическите аз-ове отдавна се изтъркаха. Ако си творец, си във всяка своя дума. Ако не си - говориш за лирически аз-ове. Така е то. Утре е Великден. Каквито и да сме, мир на всички нас.
  • Петър 1, лирическият АЗ и авторът обикновено не са едно и също "лице", всеки, който твори, знае как е
  • Много хубаво стихотворение

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....