Гарова импресия
ГАРОВА ИМПРЕСИЯ
Р. Чакърова
По работа... Следя ги с поглед сáмо –
къде отвеждат релсите пред мен.
Но винаги встрани от тях, през рамо
поглеждам към семафора зелен...
Не е за мене пътят. Не и този.
Дочувам думи, сблъсквам се с' съдби
и сраствам трайно с гаровата проза
макар, че се страхувам – да не би
неволно някой в релсите ме вкара?
Почти е невъзможно, но... Все пак...
Навярно затова на мойта гара
съвсем не стъпва днес човешки крак.
А празните пространства се преплитат
из спомените ми като дантела
и ако някой гълъб дръзне да попита,
му казвам, че случайно съм прочела
куплетите на стар поет приятел,
за съжаление отдавна на небето.
Присламчва се и вечният слушател –
пак онзи вятър, грабнал ми сърцето...
Лондон, 12.12.2018, 21:56
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да, имам два профила, но в първия не мога да се логна, нямам представа защо. И още когато си направих следващия, дадох да се разбере, че съм аз. Не се крия зад различни самоличности, ако това искате да кажете. Желая Ви светли Великденски празници. И по-малко злобичка в душата, защото тя пречи на щастието да Ви завладее.
-
Защо ли си мисля, че точно ти по едно време имаше още един профил в този сайт? И публикуваше и от двата. Може и да греша, не знам. Бях писал имейл на админа, да те провери, но не ми отговори. То да чакаш отговор от него е все едно от умрял писмо да получиш...
Тези клишета за лирическите аз-ове отдавна се изтъркаха. Ако си творец, си във всяка своя дума. Ако не си - говориш за лирически аз-ове. Така е то. Утре е Великден. Каквито и да сме, мир на всички нас. -
Петър 1, лирическият АЗ и авторът обикновено не са едно и също "лице", всеки, който твори, знае как е
-
Много хубаво стихотворение
-
Дотам ли си я докарала: гълъбите да "дръзват"?
Неслучайно гарата ти е пуста...
-
Познато.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Най-много ми допадна: “сблъсквам се с’ съдби”
😊👍